Разцепване на имиджа

През последните години редица депутати от основните британски партии се чувстваха все по-нещастни.

Една от причините Brexit да се окаже сложен проблем е, че партийното разделение не отразява отношението към Европа.

Миналата седмица 11 умерени депутати – 8 лейбъристи и 3 консерватори, решиха, че им е писнало – и други може да направят същото.

Като се има предвид, че в парламента има 650 депутати, тяхната оставка с цел формирането на нова Независима група прилича на лек трус.

Но е от значение: като присъда за лейбъристкия лидер Джереми Корбин, като още едно усложнение за Brexit и като предупреждение за земетресение, което може да промени двупартийната британска система.

Една от лейбъристките депутатки, Лусиана Бергер, е еврейка. Тя бе подложена на безкрайни расистки атаки от съпартийците си. Вялата реакция на Корбин – той не се е срещал с нея от 2017 г. – накара много от лейбъристките депутати да заключат, че партията се е предала на антисемитизма. Миналата седмица дори зам.-шефът Том Уотсън се оплака, че понякога не може да познае собствената си партия. Напусналите я депутати са прави. Корбин се провали на лидерския тест и показа, че не може да различи вярното от погрешното.

Оставките подчертават и факта до каква степен Brexit подкопава партийната лоялност. Разделението „да напуснем – да останем“ сега идентифицира избиратели и депутати повече, отколкото старото ляво – дясно. Заплахата от нови оставки ще укрепи позициите на умерените спрямо Brexit, които не са напуснали. Корбин ще бъде под натиск да покаже, че опцията за втори референдум, която е популярна сред партията му, е истинска, а не безсмислена маневра, както някои подозират. За да усмири бунтовните тори, включително сред министрите си, премиерът Тереза Мей ще бъде под нов натиск да обещае, че няма да напусне ЕС на 29 март без сделка.

Най-трудният въпрос е дали оставките ще доведат до пренареждане. Това пътуване едва започва за депутатите. Повечето вече са изложени на голям риск да бъдат отлюспени от партията си. Те още не са създали нова собствена партия или програма. Те са от задните редици, с ограничен министерски опит. Освен това на пътя им стои огромна пречка. Бруталната британска избирателна система, при която първият печели всичко, закриля съществуващите партии и затруднява новите.

Все пак новата група има шанс за нещо зрелищно. Някои лейбъристи са изправени пред противоречието да се борят за власт с лидер, който не става за премиер. Мей обяви, че няма да води торите на следващите избори. Ако бъде наследена от хардлайнер относно Brexit, напрежението сред консерваторите може да стане нетърпимо. Въпреки слабостта на днешните либералдемократи, още страдащи след коалицията с торите на Дейвид Камерън, според някои анкети една нова центристка партия би привлякла много гласове от тези, които са разочаровани от завоя към крайностите на двете основни партии.

Ако не иска да загуби динамиката си, новата Независима група трябва да действа бързо. Тя се нуждае не само от още дезертьори, но и от сътрудничество с други партии, като шотландските и уелските националисти, както и с либералдемократите и зелените. Трябва да се сплоти около силно послание, най-очевидно около съпротивата си за Brexit без сделка и призива си за втори референдум. Ще трябва да се сплоти и около нов лидер. В момента най-вероятният кандидат е депутатът Чука Умунна, който преди време пробва да стане лидер на лейбъристите.

Прегрупиранията са редки в британската политика, но се случват. През 20-те години лейбъристите изместиха либералите, шотландските националисти победиха лейбъристите в Шотландия, а Партията на независимостта прокара референдума за Brexit и го спечели. Бунтът от миналата седмица може и да угасне – както Социалдемократическата партия, основана от 4 лейбъристки депутати през 1981 г. Тя се сля с либералите, но не преди да подбуди умерените лейбъристи да реформират партията си. Ако Независимата група не направи нищо друго, то и това може да се смята за успех.