Може ли брекзит да се отложи за известно време?

Може ли брекзит да се отложи за известно време?

Вероятността Великобритания да напусне Европейския съюз на 29 март, без да е подписала споразумение с Брюксел, намаля, след като натискът за отлагане на брекзит се засили и на Острова, и в много от европейските столици, пише Bloomberg.
Британският премиер Тереза Мей пък е подложена на „обстрел“ от различни посоки.
От една страна, част от нейните консервативни съпартийци настояват за отлагане на брекзит, докато твърдите евроскептици заплашват, че ще свалят правителството, ако предприеме подобен ход.
Времето за постигане на компромис е все по-малко. Ако парламентът в Лондон не одобри някакъв вариант за сделка с ЕС, страната ще трябва да напусне общността на 29 март при условия, които, според повечето икономисти и анализатори, могат да я доведат до тежка рецесия.
Засега Тереза Мей е категорична, че отлагането на процедурата по излизане от ЕС, регламентирана от член 50 на Лисабонския договор, няма да реши нито един проблем. По-рано тази седмица тя заяви пред Камарата на общините, че народните представители рано или късно трябва да вземат решение дали искат сделка, брекзит без сделка или никакъв брекзит.
А поддръжниците на отлагането стават все повече и на континента. Германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви публично това, което отдавна се коментира неофициално от неговите колеги – че Берлин няма да има никакъв проблем с приемането на известна отсрочка за активирането на член 50.
„Ако Великобритания се нуждае от повече време, за да изясни позицията си, аз не бих възразил“, коментира Алтмайер по време на Световния икономически форум в Давос.
Френският министър по европейските въпроси Натали Лоазо също е на мнение, че решението за отлагането на брекзит след датата 29 март е „осъществимо, макар и да не е толкова просто“.В крайна сметка, въпросът за отсрочката може и да не бъде решен от правителството на Мей. Следващата седмица британнският парламент ще гласува няколко разпоредби, които трябва да регламентират следващите стъпки по пътя на напускането на ЕС.

Една от тях предвижда правителството да бъде задължено да поиска отсрочка от Брюксел, в случай че до 29 март не бъде гласувано някакво споразумение.

Законопроектът доби популярност като опцията „Купър-Боулс“, защото бе изработен съвместно от опозиционния лейбъристки депутат Ивет Купър и консерватора Ник Боулс. Засега 58 народни представители и от двете партии са заявили подкрепата си за този проект. Ако лейбъристката партия на Джеръми Корбин го одобри и формално, той ще има почти сигурни шансове за успех.
Възможността за отлагане на брекзит обаче разгневи твърдите евроскептици в партията на консерваторите. Техният лидер Джейкъб Рийс-Мог заяви, че ако поправката бъде приета, Тереза Мей трябва да разпусне парламента.

Този ход, известен като пророгация, означава, че законопроектите, които са в процес на реализация, не могат да влязат в сила.

Междувременно британският търговски секретар Лиъм Фокс, който е един от най-твърдите привърженици на брекзит, заяви на форума в Давос, че би приел известна отсрочка, ако целта й е да осигури известно време за постигането на сделка и гласуването й в парламента.
Главният преговарящ от страна на Европейския съюз Мишел Барние обаче предупреди британските законодатели, че дори да се противопоставят на т. нар. „твърд брекзит“, това не означава, че той няма да се случи.
Засега фокусът на Тереза Мей е насочен най-вече към договарянето на някакъв компромисен вариант с ЕС по темата за т. нар. „Ирландска защита“.

Това е гаранционно споразумение, което предвижда запазване на тясна връзка между британското и европейското законодателство, в случай че до 2020 г. няма сключена подробна търговска сделка между двете страни. Именно тази клауза разгневи най-силно „хардлайнерите“ в консервативната партия на Мей.

Според здравния министър Мат Ханкок, ако Европа се съгласи клаузата да отпадне или поне да й бъде поставен някакъв краен срок, сделката за брекзит ще може много по-лесно да бъде прокарана през парламента.Междувременно, докато политиците спорят за начина, по който трябва да се случи „развода“ между Лондон и Брюксел, все повече фирми изнасят капиталите си от Великобритания. Икономистите предупреждават, че този процес може да стане необратим.

Пет от най-големите банки на Острова, които искат да запазят европейските си клиенти, обявиха плановете си да преместят активи на обща стойност 750 млрд. евро от Лондон във Франкфурт.

Въпреки това британският паунд продължава да поскъпва спрямо водещите световни валути, подкрепен от очакванията за постигане на някакво споразумение и избягването на опасността от „твърд брекзит“. От началото на годината британската валута добави 2.5% към стойността си спрямо щатския долар.
Анкета на Bloomberg сред икономисти, анализатори и трейдъри показва, че очакванията са паундът да поскъпне с още 5% до края на тази година, което би го превърнало в третата най-силно представяща се валута сред тези на държавите от Г10 (САЩ, Япония, ЕС, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Швейцария, Норвегия и Швеция).